Карнавал с маски във Венеция |
||
|
Венеция, перлата на Адриатика, в продължение на две седмици - от 1 до 12 февруари, радваше посетители от цял свят с уникалната си атмосфера на традиционния Карнавал с маски. Една невероятна феерия на въображението и изкуството, която всяка зима, преди големите великденски пости, се завърта в площадни веселия и дворцови церемонии на свещи.
В историята на Венецианския карнавал са вплетени легенди, древни обичаи, исторически събития и религиозни ритуали. Той вече има хилядолетна история, а пълния си блясък достига през ХVII-ХVIII век. И благородници, и обикновени граждани слагали маските си, за да могат да се отдадат на своите страсти, без ограничения от сан и пол. Затова всяка година Венеция става притегателно място за любителите на приключенията.
По време на карнавала нито за миг не секна пъстрият водовъртеж от туристи и маски. Даже световноизвестните гълъби на площад "Сан Марко" не успяваха да кацат на любимите си места и отдалеч се дивяха на причудливите костюми. Еднакво беше вълшебството и пред Двореца на дожите, и по тесните улички с извити мостчета, под които безшумно се плъзгаха гондолите. Такава е Венеция през февруари - шарена и весела, мълчалива и загадъчна, винаги очарователна. източник Слово.бг |
||
В гъстата мъгла на площад "Сан Марко" като от декор на исторически филм изскачаха силуетите на костюмираните участници. Плавно се разминаваха с поклони парфюмирани благородници от Двора на Луи Четиринадесети, мускетари със звънтящи рапири, загадъчни дами в пъстри ориенталски костюми, кръстоносци със знамена, папи и сенатори с големи перуки и шлейфове. Цяла група съставяха и оживелите герои от комедия дел арте - Коломбина, Арлекино, Ел Доторе де ла песта, Полишинел. Колорита на маските се допълваше от стилизираните фигури на Слънцето и Луната, както и от маските на човешките страсти - веселието и тъгата, мълчанието и мълвата, любовта и омразата. Еуфорията на преобразяването бе обхванала напълно и туристите, които си купуваха маски и шарени
шапки от сергиите или се оставяха в ръцете на художниците, които рисуваха направо върху лицата им индивидуални маски със специални светещи бои. Цялата тази смесица от древност и съвремие удивително се свързваше ту с бавния ритъм на менуета, ту с възторжените цигулки на Вивалди, ту с ритъма на рока и техното.
Освен пищното шествие с маски и костюми, в грандиозната програма на откриването се включваше и "Полетът на Ангела" - стара традиция от средните векове. От върха на камбанарията на площада "Сан Марко" бе опънато двойно въже и по него бавно се издигна и спусна фееричната бяла фигура на Ангела, тази година изпълняван от жена-акробат. За първи път ритуалът е бил извършен от един турчин, който обещал на тогавашния дож, че ще скочи от високата кула.
Културният афиш на карнавалните дни беше невероятно богат на тематично подбрани събития: театрални постановки на висота в Театро "Карло Голдони" и "Театро ла Фениче", изложби и концерти в дворцовите салони и изяви на участниците в многобройните съпътстващи фестивали на изкуствата. Именно във Венеция наведнъж се проведоха 188-ми Фестивал за музика "Леоне д'оро", 188-ми фестивал на диалектите в област Венето "Трофео гондола", 168-ми Детски музикален фестивал "Гондолино д'оро", 98-ми Национален поетичен фестивал "Леонсино д'оро", 48-ми международен фестивал за лирика "Леоне д'оро", 48-ми венециански театрален фестивал Трофео "Карло Голдони". Наградените участници направиха самостоятелни изяви в рамките на последните карнавални дни, давайки живот на съвременното изкуство под фреските на Тициан, Карпачо, Тинторето, Пизанело. Вечер площадните забавления се пренасяха в салоните на дворците по Каналe Гранде или по пътуващите увеселителни корабчета, където с танци пъстрият маскарад продължаваше до зори. Повечето от тези забавления бяха с платен вход, от 90 до 300 евро, но освен за екзотични блюда под акомпанимента на флейти и цигулки, част от средствата отиваха в благотворителния фонд "Биотехнологии за борба срещу рака".