DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Малко история - Фашинг

След като празникът се казва Фашинг, не е ли по правилно да се проучи как точно се е празнувал в Германия, от къде започва традицията, каква му е целта, какви маски се използват и защо и т.н. за да се пресъздаде празника както си му е реда. Това е предложение. В тази връзка прилагам доста интересно четиво за фашинга в Германия:
"Карнавал – Fastnnacht – Fasching – Karneval :
Карнавалът, който се провежда преди Великите пости, трае от ноември до март. Празникът датира от древни времена, когато се е вярвало, че зимните духове трябва да се изгонят, за да дойде пролетта. По време на Fasching, известен също така като die Tollen Tage ( „ лудите дни“), бизнесът замира и дори сериозните германци се отпускат … до известна степен. Трите основни дни на Fasching са Weiber Fasnacht (когато жените могат да срязват надве вратовръзките на всички мъже, които видят); Розовият понеделник (Rosenmontag – денят на големите паради) и Fastnacht, което буквално означава “Нощ на постене”, но всъщност хората ядат, пият и шумно се веселят от сърце цял ден и цяла вечер.Танците свършват точно в полунощ, когато Пепеляната сряда (Aschermittwoch – Чиста / Пепелява сряда след Заговезни) известява началото на постите. В провинция Рейн карнавалът е през октомври, а тогава е известният мюнхенски Oktoberfest – две седмици, посветени на пиене на бира, ядене и баварска музика на живо.
Карнавал се празнува на много места по света и представлява съвкупност от ритуали и обреди за плодородие и гонене на зимата. Неговото съществуване и произход е добре документирано в ранната митология и примитивните рисунки. В центъра на примитивните религиозни обреди и ритуали стои маската, танцът и процесията. Желанието на човека да се преоблече, да се скрие,да приеме различна роля е стар, колкото самото човечество. Обредите, свързани с плодородието, често прерастват в оргаистични тържества, които се провеждат от много старо време. Fastnasht – вечерта преди започването на постите, се нарича така по името на вторника преди Пепеляна сряда. Fastnasht е последният празник преди постите. Точната дата зависи от Великден, който винаги се пада в неделята след първото пълнолуние от пролетното равноденствие на 21 март. От 13 век насетне празникът започва все по-рано и по-рано от Пепеляна сряда. Големите празненства, свързани със смяната на сезоните по време на зимното слънцестоене, основно били регулирани от църквата във времето между 6 януари и Пепеляна сряда. Това е т.нар. Карнавален сезон.По такъв начин кулминацията на карнавала – последните три дена преди Пепеляна сряда, които включват и Розовия понеделник се падат между средата на февруари и средата на март и това е Alte Fasnacht. Той започва в четвъртък след Пепеляна сряда и завършва с неделята на пламъците Funkensonntag – това е церемониално изгаряне на Fastnasht. Има 40 дни пости, но ако се броят неделите постите стават 46 дена. Църквата ги изключвала от поста и ги нарекла малки великдени. В някой от градовете и селата в района около езерото Констанц все още се придържат към старата традиция да броят неделите като дни на поста. Така Великден се пада 6 дена по-близо до Поста. Кладите на Funkensonntag са документирани още от 15 век и започват да се правят в отговор на изискването на църквата да има подходящ завършек на карнавалните тържества чрез публично изгаряне на духа на Fastnacht. Хората винаги използват последните дни преди поста, за да се забавляват най-много. В миналото по време на 40-те дни пост ревностните католици трябвало да се придържат към много строги ограничения, свързани с яденето, пиенето и секса. Тези забрани предизвикали появата на настроения “да живееш за мига” и да задоволиш нуждите на тялото си. По този начин се възобновява психологическия баланс. Днес само Пепеляна сряда и Разпети петък преди Великден се считат за дни на поста, но католиците все още странят от публични забавления по време на поста. Посред зимните меланхолични настроения каранавалът внася приповдигнатост. С това се обяснява неговото широко разпространение в Германия.
Много учени обясняват произхода на карнавалните традиции с предхристиянски, тевтонски или келтски ритуали. Но едно по-ново изследване доказа, че много черти на карнавала могат да бъдат отнесени към фестивалите, свързани с края на годината, които се празнуват по време на зимното слънцестоене като раждането на слънчевия бог се чества не само от германците, но и от египтяните, сирийците и римляните под различни имена. В Рим има две празненства, които повлияват върху Карнавал. Около 25 Декември се празнували Сатурналиите – древноримски празненства в чест на Сатурн, покровител на плодородието и благосъстоянието. Сатурн бил римският бог на мира и изобилието и за периода на неговите тържества всички са равни. Фестивалът на Сатурн е известен с временното отстраняване на властта на висште над нисшите класи и на господарите над робите. Установеният ред бил обърнат с главата надолу – мъжете се обличали като жени, а господарите слугували на робите. Избирало се специален регент. Това е предшественикът на съвременния принц на Карнавала. За периода на карнавала се избира един крал, който трябва да ръководи церемониите и да налага най – смешни заповеди. Терминът Карнавал неправилно се смята, че произлиза от италианското Carne –месо и vale-чао. Всъщност произлиза от латинското Carrus navalis – корабът на глупаците. Във Вавилон един прекрасно украсен кораб на колела бил бутан от вярващите и бил закарван до гробницата на бог Мардук. Подобни корабни представления били част от обредите, посветени на египетската богиня Изида. Култът към Изида, след като бил пренесен в Гърция, се установил в Рим до християнско време. Честванията на богинята Изида имат паралели и с други култури : така например германците чествали майката – земя Nerthus, богиня на плодородието с подобни ритуали. Тези езически ритуали останали до Средновековието. Християнската църква се борила срещу тях с всички свои средства, но не успяла да ги изкорени. През 1133г. Абат Рудолф от Бенедиктинското абатство в Източна Белгия описва един пролетен фестивал, по време на който селяните построили кораб на колела в Cornelimunster и го закарали до Mastriht и след това в Tongress като населението през цялото време отдавало почести.
През 1494г. във времето на Fastnacht Себастиан Брант-доктор по право и поезия в университета в Базел, Швейцария, публикува “Das Narrenschiff” - корабът на глупаците, в който описва поведението им и вида им. В предговора към първото издание те са описани като хора с шапки с магарешки уши, които завършват със звънци. На върха на главата се слага петелски гребен и пада назад към гърба. Корабът, който е пълен с облечени по този начин хора плава по Рейн. Има специално дърво на тези “глупаци”, което е украсено с цветя и панделки. Това се свързва със средновековната иконография на дървото на познанието и това на живота. Тъй като тези празненства не могли да бъдат унищожени от църквата, те прсто били надарени с нов символ и адаптирани към християнски календар. Carrus navalis се превърнал в корабът на глупаците, които Себастиян Брант описва като грешници, осъдени на смърт заради глупостта си. Carne vale станало част от римокатолическата църковна година и днес тези луди зимни дни, посветени на веселие, които предшестват поста са известни под името Карнавал. До Средновековието карнавалните тържества са изключително опростени. От Средновековието насетне много кралски дворове в Германия възприемат обичая и го превръщат в средство за демонстриране на разкош. Около 1500г. по времето на император Максимилиан имало маскени балове и турнири. Те постигнали кулминационното си развитие през 17 и 18в., когато фолклорните елементи и кралските церемонии и венецианското влияние прераснали в невиждано забавление.
Fastnacht или Karneval обясняват обичаите в края на зимата, чието начало е дори преди християнизацията. По – дългите дни и новият растеж и живот на природата се отбелязвали с празненства в централмите и северните части на Европа. В Бавария и Австрия това се нарича Fasching, в Мюнхен веселието от улиците се пренесло в балните зали. Fasching със своите балове и срещи на интелектуалците се превърнало в мода през 19век. Във Франкония празнуват Fosnat. В Buchen групи хора се събират, за да празнуват франконския парад на глупаците. В Nurnberg бягането с маски с брада има своите корени във въстанието на местните занаятчии, които през 1348-49г. се опълчили срещу силната олигархия, управляваща града. В Алемано-швабската област Fastnacht запазва повечето от своите примитивни черти. Karneval по бреговете на Рейн се превърнал в привилегия на буржоазията. В Майнц се казва Fasenacht.
В Северна Германия карнавалът е почти изчезнал. От реформацията на Мартин Лутер – в северна и източна част са лутерани, а в южната и западната са римокатолици, но има и много смесени общности. От 19 век някои елементи на карнавала са се разпространили в протестантската област. Издигащите се средни класове от протестантските градове започнали да следват примера на дворовете и да си организирват маскаради и балове. Днес почти няма град в Германия,в който да не си организират маскаради.Карнавалните паради се организират дори в протестантски градове като Франкфурт. От 19 век насетне религиозната свобода и повишената мобилност на населението, резултат от индустриализацията, е довела до смесване на общностите. Тази тенденция се повишава и след 2световна война, тъй като повече от 12 млн.души се преселва от Източна в Западна Германия.
Традициите са различни, но две неща си остават едни и същи – шумът и маските. Нивото на шума достига огромни размери с разпространението на Guggenmusik от Базел към всички части на немскоговоряща Европа. Обществата, организиращи Fastnacht, имат свои костюми и общо решават как да се облекат всички. Докато в градове, където Fasching се празнува, изборът на костюма си остава личен.Празненствата, танците и баловете се съпровождат от маскаради. В много градове си избират принц на карнавала и към него се обръщат с титлата “Ваше откачено височество”. Той се избира заедно със своята принцеса, избира му се и кралски двор и е натоварен със задачата да ръководи целия парад. Големите карнавални шествия с маршируващи хора и маскирани танцьори са особено живописни в Cologne I Mainz, където е граждански дълг да се присъединиш към забавлението. В рейнските празненства в последния ден на карнавала прди Велики пости управляващата луда кралска двойка заедно с целия си двор се изнасят в Kметството, където управляват до полунощ, когато приключва парада. В алеманския Fastnacht много стари карнавални традиции са запазени. В тези тържества има ужасяващи архаични маски – те могат да имат връзка с предхристиянските обичаи за плодородие, чиято цел е да прогонят зимата и приеме новия възраждащ се живот. Те се изпълнявали само от мъже. Отделни групи от неженени млади мъже също се присъединяват към празненствата. В градовете и селата, където се празнува алеманският Fastnacht, има по няколко сдружения на глупаците и всяко една от тях има своя собствена история и традиция, която се изразява в костюмите и ритуалите на групата. Всички членове носят едни и същи дрехи и се подчиняват на едни и същи ритуали. Използват се ръчно направени красиво резбовани дървени маски. Представя се мъдрия глупак с бледи,ведри,спокоийни лица, плашещи вещици с гротескни черти и маско на животни от всички видове. Всички те са митологични същества, присъстващи в местния фолклор.
В протестантския Базел Fastnacht започва с Morgenstreich (сутрешна лудория) в понеделник, последван от Пепеляна сряда и продължава до другата сряда.
Различните карнавали в различните части на Германия се отличават с разнообразие, но всички те имат нещо общо и това са Лудите дни (Die tolle Tage) или чудното време (narrische Zeit). Участниците се наричат глупаци. В деня преди Пепеляна сряда има паради, на които отделните гилдии се посещават една друга и заедно ядат, пият и се веселят.
Освен правото да празнуват карнавала с всички останали, глупаците имат традиционната привилегия да упражняват свое собдствено правосъдие. Общи за всички видове карнавални празници са съдилищата на глупаците. Членове на общността, които са нарушли неписаните норми на поведение, са осъждани. Представителите на публичната власт организират паради т.е. срещи Sitzungen, където публичните събития се разискват и коментират с ирония. Тази черта на карнавала е осбено разпространена в Майнц, където тя е традиция още от 19 век. Това дава възможност за безопасен протест.Модерните карнавали ни навяват представата за ралигиозни процеси и фестивални паради на бароковите дворове. В този карнавал е лесно да се включиш. Малка група хора си правят техен спектакъл в рамките на парада, а всички останали изпълват улиците и се забавляват, купуват и носят медали и пеят карнавални песни; а друга част просто гледа карнавала по ТВ. Публичните балове и частните партита са също важни. Този тип карнавал започва да измества по-старите форми. Дори се появяват нови и нови карнавални песни, които навлизат отвън.
В Дюселдорф карнавалът се празнува по следния начин : На 11 ноември, точно в 11 часа и 11 минути на площада започва истинско зрелище. Точно в този час е официалното откриване на грандиозните карнавални празненства, които продължават не дни, а месеци. "Сезонът на лудите", както доста сполучливо наричат този карнавал, започва с появата на Възкръсналия, който всъщност символизира смъртта. Той произнася реч пред общината, по правило изпълнена с шеги и закачки, макар и, обяснимо, малко зловещи. В отговор слово в същия дух държи и кметът. А множеството пее и се клати наляво-надясно в дълги редици. Дюселдорфският карнавал е не просто спонтанно организирано забавление. Подготвя го комитет, в който участват представители на 60 сдружения. Те следят за всички карнавални прояви, които са буквално стотици и всеки път, точно за Нова година, избират двойка на сезона - "принц" и "принцеса", които стават символ на фестивала. Последният етап, наречен "лудите дни", е най-важният - редят се ритуали. Кулминацията е Розовият понеделник, но още предишния четвъртък властта в града символично се предава на така наречените "стари" жени, които всъщност са най-запалените участнички в карнавала. Те "превземат" общината и пазара на Карловия площад. Дамите почти нападат мъжете, които им попаднат, и ако не друго, задължително се сдобиват с по един трофей - вратовръзките им.В Розовия понеделник 60 украсени по най-шантав начин различни автомобили, трактори, които теглят платформи, множество оркестри, 150 коня и доброволци пешаци оформят шествие, дълго 4-5 км. Шарената колона винаги е приветствана с бурни възгласи от зрители, които достигат до 1 млн. За сигурността на празнуващите се грижат 800 полицаи и 600 лекари и медицински сестри. За радост на всички организаторите разпръсват 20 т бонбони и огромно количество конфети. Последна е Пепелната сряда. Тогава, почти като при жертвоприношение, Възкръсналият се изгаря на клада и това е смъртта на Смъртта. И краят на карнавала."
Материала е от
http://oikumen-doklad.blogspot.com/


{START_COUNTER}