Маските правят карнавала уникален. Карнавалът във Венеция е пълен със сложни костюми, маски, музиканти, акробати, клоуни и магьосници. Маските винаги са били централния облик в него. Създателите на маски заемат специално място в обществото със собствени закони и организация. Маските могат да бъдат направени от кожа или с оригинална техника папие-маше. Това е стара технология от времето на Персия, Индия и Китай. Представлява материал, съдържащ парчета хартия, подсилени с текстил, слепени заедно с мокра паста. Традиционния метод за правене на пастата включва смес от вода и брашно, разбъркани до тежък крем. Това е най-икономичната консистенция. Хартията се реже или накъсва на ленти и се накисва в пастата докато се напои добре. Тогава натопените парчета се оставят да съхнат бавно върху твърда повърхност. Сушенето никога не се прави на изкуствена топлина, защото това води до изкривяване и деформациии.

Лентите се подреждат върху скелет и се оформя отливка на характера и физиономията, която ще се създава. Масло или смазка могат да се използват като свободен реагент, ако се наложи. Така полученият материал може да се отреже, да се почисти със шкурка и да се нарисува отгоре с подходящ воден оцветител като по този начин става непромокаем. Оригиналните карнавални маски по-скоро са със семпъл дизайн и декорация. В днешни дни повечето от тях са изваяни от гипс или златни листове с черно кадифе и са ръчно рисувани и украсени с естествени пера и скъпоценни камъни. Маската скрива лицето, но идентифицира социалния статус. Някои маски изобразяват характерите от Комедия дел Арте, други са по-зловещи. Във Венеция е пълно с ателиета за изработка на костюми. Дизайнерите работят целогодишно по поръчки от целия свят. Сериозната репутация на карнавала и голямата конкуренция правят тези вълшебни дрехи луксозно скъпи.

Световният карнавал води началото си от  латинските велики пости, които изключват консумацията на месо, масло и яйца. Тези задължителни религиозни правила били като оправдание и извинение за мащабните езически празненства през годината. По време на римските Сатурналии и Луперкалии е имало моменти на разпуснато и необуздано веселие, което умишлено е преобръщало обикновения социален ред. Християнството постановява подобен период празненства от Дванайстата нощ до полунощ на последния ден преди Велики пости. Историята на Венецианския карнавал започва след 1162г. когато републиката разбива Улрико-патриарха на Аквилея и започва традиция на колене на бикове и 12 прасета на Пиаца Сан Марко около последния ден преди Велики пости за отбелязване на победата.

Това празненство постепенно израства и от 1268г. датира първият документ, в който се посочва използването на маски. Истинският връх на карнавала идва през 18ти век. Венеция е обладана от опиума на разточителното пропиляване, отпуснат карнавален дух и удоволствия. Картините на Франческо Гуарди/Guardi/ и дневниците на Джакомо Казанова 1725-1798г. са най-добре познатите символи на века.